Голямата журналистка Нери Терзиева ни напусна тази нощ малко след като празнува своя 70-ти юбилей.

Емблематичната водеща от златните години на БНТ знаеше, че си отива и в последните месеци отказваше публични ангажименти, а буквално миналата седмица отмени отдавна планирано интервю с популярен столичен седмичник. Малко преди края си е забранила на най-близките си да плачат за нея.

„Имах хубав живот, не съжалявам за нищо. Забранявам ви да плачете за мен, нашето поколение преживя много, но вече си отива и сигурно е за добро. Пазете децата, те са всичко на този свят“ – с този завет си тръгна Нери.

Борбената и целеустремена Терзиева винаги се размеква, когато става дума за деца. Там се крие и голямата несподелена драма на Нери, която тя рядко си позволява да прави публично достояние. Единствената дъщеря на журналистката е глухоняма по рождение и Терзиева води тежка лична битка, за да й осигури нормален живот. И постига пълен личен триумф – момичето завършва училище с пълно отличие, а след това и Зъботехника в Медицинския университет.

Нери е двигателят на безброй кампании за деца в неравностойно положение и хлапета, борещи се с тежки заболявания. През 2017-а година лично измоли от тогавашния премиер Бойко Борисов правителствения „Фалкон“, за транспортира от Бургас до София момченце, което береше душа след усложнения от варицела.

„Родът ми е съставен от мюсюлмани и християни. Ние сме абсолютното огледало на толерантна България. Това твърдеше приживе Нери Терзиева, която отиде в по-добрия свят в нощта срещу 2 юни. Предлагаме как тя описва своята биография пред списание „9 месеца“, в което гостува по повод раждането на първия й внук.

„Родена съм в 7 и половина заранта в една люта зима на 21 февруари. Майка ми отишла сама до родилния дом по терлици, защото те по-малко се хлъзгали. Баща ми бил в командировка в едно село и научил щастливата новина чак като се върнал. Израснала съм в Асеновград. Цял живот шестимата братя на баща ми Хюсеин и тяхната сестра отглеждат тютюн – садят го, берат го, сушат го и чакат да се продаде. Бедни хора.

Баща ми е от Ардино, учител, и най-малкият му брат също е учител. А майка ми Сафие над 35 години работеше на конвейера в шивашко предприятие, което сега е “Брилянт Пловдив” – пришиваше якички. Тя много мразеше, когато вечер аз слушах новини, да надувам силно радиото, понеже главата й бучеше от машините. Тя заедно с четирите си сестри е станала шивачка на 12 години.

На родителите ми им беше трудно в началото да възприемат, че се омъжвам за християнин. Посърдиха се шест месеца, посърдиха се, а после се роди дъщеря ни Антония и им мина“.