Пловдивчанка се свърза с редакцията на Plovdiv24.bg, за да сподели за проблеми в градския транспорт, на които досега не беше обръщано никакво внимание. Даваме ѝ думата, като публикуваме нейния сигнал без редакторска намеса:

Здравейте, уважаема медия!

Тъй като редовно следя всяко едно оплакване от граждани по отношение на градския транспорт, много бих искала да се включа и със свои наблюдения, макар те да не се различават особено от това, което се изписва и казва почти ежедневно.

За свое огромно щастие, напоследък все по-рядко ми се налага да се възползвам от услугите на градския транспорт, главно защото знам, че освен със силно главоболие и завишени дози нерви, мога да сляза на спирката и с някой друг счупен крайник. Все по-често ставам свидетел как автобуси не спират на спирки. Не защото са с пълен капацитет, разбира се, а по усмотрение на шофьора.

Ставам и свидетел как хората слизат по-рано от автобусите, защото, съгласете се, е доста по-приятно да повървиш пеша, отколкото да пътуваш в ужасяваща обстановка, на фона на която някой ти повишава тон с повод и без повод. Виждам и как се шофира неразумно, неправилно, без никаква проява на мисъл, че действително се возят хора, а не зарзават.

И макар да мога да изпиша още дузина неща, които „куцат“ в превозите, ми се иска да обърна внимание и на нещо друго, което се пренебрегва, а не би следвало да бъде така.

Оплаквания има всеки ден – от шофьори, от кондуктори – факт. Но защо никой не заговори и за собственото си поведение?

За кое поведение говоря ли? За онези хора, викащи по телефона или водещи разгорещени разговори помежду си (от тези разговори, на които макар и да си отстрани, се чувстваш като част от историята, защото бързо те запознават непряко с всяка една подробност), които при направена забележка се амбицират още повече.

Ами какво да кажем за блъскащи се тълпи, които могат да те повалят на слизане, защото видиш ли, трябва на всяка цена точно в тази секунда, в която стъпваш на последното стъпало, те трябва вече да се борят за места. А ако няма такива, то отново непременно трябва да се качат и да се „сгушат“в теб, за да не „изпуснат шанса“ да стигнат от точка А до точка Б.

Говорим и за онези ученици, които псуват, крещят, закачат се и се удрят помежду си, сякаш всеки е длъжен да стои и да търпи и това, на фона на всички останали абсурди, споменати по-горе. Пък да не забравяме и тези, които са плътно прилепени в теб и тази „идилия“ се прекъсва от порив на изключително кашляне, което и преди COVID не бе едно от най-приятните преживявания, които ти се налага да изтърпиш.

Та така, драги, грешките са много. И не би следвало недоразуменията от страна на градския транспорт да бъдат толерирани. Но преди да се оплачете, помислете какво е било и Вашето поведение. Защото монетата винаги има две страни…

С уважение,

Ваш читател