Ето една история за са силата на човешкия дух. Вече 17 години Иван е в инвалидна количка, но е открил начин да се чувства пълноценен – като майстори инвалидни колички, съобщава БТВ.

Той живее в дома за хора с физически увреждания в Кюстендил. За него това е най-истинският дом.

„През свободното време като има количка за ремонтиране, взимам количката и започвам”. Досега Иван е поправил стотици инвалидни колички. Казва, че това го зарежда с желание за живот. Много хора търсят помощта му. Той прави това безвъзмездно.

Иван се ражда с аномалия на краката. Той е на 35 – точно толкова години не е изричал думата „мама“. Изоставен е още като бебе. Но пък често казва думата „семейство“ – то е при него, в общия дом. Въпреки това обичал да се разхожда. До момента, когато лекарите решават най-страшното: „Нямах даже и 18, когато ми ги ампутираха. Постепенно се адаптираш. Аз си го знам положението. И да искам по-хубаво да стане, може и да не стане. Затова се примиряваш с дадена мисъл и това е”.

Освен че помага на хората в дома, Иван се грижи и за животните в двора – кучета и зайци. Грижи се и за пет кокошки.

Казва, че не му липсва никой, защото всички, които обича, са тук. Има си приятелка – Надежда. Настанена е в дома с диагнозата „детската церебрална парализа“.

Днес 35-годишният мъж е и ученик. Решил да продължи средното си образование, което преди години прекъснал.

„Сега уча вечерна форма в езиковата гимназия, сега съм 11 клас. Живот и здраве, догодина – 12 клас. Защото, за да работиш – трябва да има образование! А само с основно – няма как да те вземат на работа”, казва Иван.

Освен майстор и и ученик, той е и служител в местното читалище по европейска програма. Тук се радва не толкова на минималната заплата, колкото на шанса да бъде сред хората.