img
Home / Разкрития / Бащата, загубил сина си в трагедията на “Струма“, с разказ за фаталното пътуване

Бащата, загубил сина си в трагедията на “Струма“, с разказ за фаталното пътуване

/
/
/
23 Views

Орхан Алити, един от седмината, оцелели при жестоката трагедия с македонски автобус на магистрала „Струма“ разказа за преживяното пред македонските медии. Алити пътувал заедно със сина си Висар, на 23 г., който обаче загина.

Бащата успял да счупи задното стъкло на автобуса и да скочи, заедно с другия оцелял Лулзим помогнали и на останалите. За жалост обаче Орхан не е могъл да помогне на сина си.

От болничната стая в „Пирогов“ мъжът, който има и белгийско гражданство, разказва последните часове преди трагедията. Казва, че е в добро здравословно състояние и се надява във вторник да бъде изписан от болницата.

Първия ден му била извършена интервенция на десния крак, а вчера – операция на гърба. Днес му направили още една радиография.

Орхан Алити„Когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговския център „212“, а екскурзоводът Мусин Широки каза в 15:45 часа да сме в автобуса и да тръгнем за Македония. Тръгнахме оттам в 17 часа. Преди да тръгнем разговарях с чичко Хамди от Студеничани, изпушихме по една цигара.

Той ми каза, че на предната дясна гума забелязал, че нещо тече. Отидохме и видяхме с фенерчето на телефона, изгледаше като дупка под гумата. Казах му на чичко Хамди, че може да е глицерин, но си мислех, че не нищо страшно, защото в този момент нищо не капеше. Стигнахме до границата с България. След като минахме, на 20 метра ядохме и тръгнахме отново. В момент на нещастието бил буден и видял, че автобусът се е ударил в мантинелата.

„Мислех, че шофьорът е заспал и затова му избяга воланът и се удари, но в това време избухна пожар и това не ми изгледаше нормално. Автобусът забави малко, после пак продължи да се движи, но пак имаше пламък“, спомня си Орхан.

Всички изпаднали в паника и никой не знаел какво се случва.

„В този момент човек много бързо премисля, че ако пожарът обхване рейса, вратите няма да се отворят. Скочих с двата крака към задното стъкло, но първия път не се счупи. Вторият път скочихме аз и Лулзим и пак с двата крака и успяхме да излезем навън. Мислих само как да стана и да извикам на другите да излязат навън от прозореца.

Когато се опитах да стана, видях, че половината ми е счупена и не мога да се изправя. Счупен ми е и кракът. Кога се намерих на асфалта на отсрещното платно помислих, че ако дойде автомобил, може да стане още по-лошо. Върнах се и минах пак от другата страна пътя и почнах да викам по сина ми Висар, но той не отговори“, разказва Орхан през сълзи.

Какво мислите?

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Wordpress Social Share Plugin powered by Ultimatelysocial