img
Home / Мнения / Доц. Атанас Мангъров: Един ден всички ще станем сухи съчки и ще измрем

Доц. Атанас Мангъров: Един ден всички ще станем сухи съчки и ще измрем

/
/
/

Кой е той

Доц. Мангъров се прочу покрай корона кризата с несъгласието си с официалните мерките и действията. Твърди, че нещата не са толкова страшни, колкото ни ги представят. Специалист по инфекции. От 1983 г. работи в Инфекциозна болница.

– Доц. Мангъров, съжалявате ли, че се забъркахте с политиката?

– Не съжалявам! Нямаше друг начин как да стане, защото няма комуникация с тези, които претендират, че се борят с кризата. Една група хора си правят каквото си искат и не се вслушват в ничие различно мнение. Позволявам си да давам такова, защото инфекцията от COVID-19 и изобщо инфекциите са нещо, от което разбирам. Това са неща, които работя от много време, през целия си живот.

– Значи искате да станете депутат, за да промените здравната система отвътре, така ли?

– Да! Вирусът изложи на показ всички проблеми на здравната ни система. И тя трябва да бъде променена! Болничните заведения трябва да престанат да са търговски дружества. Заплащането на медицинския труд трябва да се отдели от заплащането на разходите по самото лечение. Заплатите на лекарите и сестрите не трябва да са функция на броя на болните, които са преминали през тях или на цената на клиничните пътеки. Трябва да знаем от колко лекари, сестри и санитари имаме нужда, да се сключват договори с тях и да им се дава достойно възнаграждение, за да не бягат в чужбина. Касата трябва да заплаща всички разходи по лечението на болните, в определени граници. Медицинският труд трябва да се оценява справедливо и той не бива да е обвързан с разходите по лечението.

Не може един онколог или кардиолог да получава в пъти повече от педиатър или хирург. По тази причина е пълно с кардиолози и почти няма педиатри, инфекционисти и неонатолози. Кардиологични болници се разкриват на места, където не бих отишъл да ми изрежат ноктите на краката. Личните лекари пък са амбицирани да записват колкото може повече хора, защото им се плаща на човек, и в същото време да отпращат всеки по-тежко болен към болница. Това са две взаимно изключващи се тенденции, които водят до неефективно използване на ресурсите на здравната каса. Така наречените частници умират да са вързани към здравната каса и в същото време да могат да правят каквото си искат и да товарят болните с всевъзможни допълнителни такси. Мнозина частници в медицината станаха милионери. Не може и не бива да има милионери за сметка на здравните осигуровки на хората.

– Какво друго трябва да се направи?

– Светата догма на нашето здравеопазване – разделянето на доболничната от болничната помощ, трябва да се премахне. Личните лекари, така както се планираше да бъдат създадени, трябваше да са институции, които да наемат други лекари и сестри, да им плащат, да осигуряват медицинска помощ 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Сега какво се получава – сключват договори за стотинки на пациент от листата си с разни здравни центрове, в които в празничните дни или извънработно време закъсали колеги срещу смешни пари преглеждат по 30-40 души на дежурство, като работата основно се състои в насочване на всеки по-проблемен болен към болница.

Липсата на клинична практика води до деквалификация на личните лекари, а липсата на амбулаторна работа не се отразява добре на клиничните лекари. Всеки лекар би бил по-спокоен, ако знае, че зад гърба му стои клиника, в която винаги може да приеме всеки проблемен болен, който той лекува амбулаторно. В момента никой не смее да поеме риск, защото обикновено няма гръб и всеки по-тежко болен се хоспитализира. Болниците нямат против, защото имат интерес, особено ако болните не са тежки, но не е нужно и е скъпо.

– Казахте, че баща ви ще се обърне в гроба, ако разбере, че сте кандидат-депутат на АБВ. Защо?

– Баща ми никога не е имал леви убеждения. Завършил е стоматология, защото е бил четири години на фронта. Брат му не е могъл да завърши висше образование, защото е бил с неправилен произход. Моят дядо, на когото съм кръстен, е бил богат човек, след Девети септември му е било взето почти всичко и е бил считан едва ли не за враг на народа. В Любимец, където са живeли, още има място и автобусна спирка, които наричат „Мангъра“, и хората се качват и слизат на „Мангъра“, повечето без да знаят, че се нарича така, защото там е била къщата на дядо ми. Така че нямам никакви причини да храня добри чувства към левите. В същото време обаче това са стари, минали неща. По-важно е настоящето, а в него в света се задава една много сериозна опасност. Една неведома сила, която кара мощни държави да се самоубиват икономически, политически и финансово.

Имам предвид ковид кризата и необичайния начин, по който се подхожда към нейното решаване. Сега хората трябва да се обединят срещу тази сила, която им взима всичко. Под предлог, че се грижат за нашето здраве, ни отнемат основни права и свободи и ние се съгласяваме, защото ни е страх. Ако не се вземат мерки, много бързо ще стигнем до икономическа разруха. Затова за мен не е толкова важно кой точно ме издига за депутат, а да се опитам да направя всичко по силите си да попреча на тези неща. Готов съм да се съюзя с всеки, който мисли като мен. Всичките ми деца живеят и работят в тази страна, а не в чужбина, аз също искам да живея тук и ще направя всичко възможно да не се върнем там, откъдето тръгнахме преди 30 години.

– Основателят на АБВ Георги Първанов се изказа срещу номинацията ви. Вие отговорихте, че това ви ласкае. Май не го харесвате?

– Ще ви отговоря като майка ми, като разбра за думите на Първанов. Тя ми каза: „Виж какво, този явно те е проверил и е разбрал, че от теб комунист не става!“. АБВ са почтени хора, с нестандартно мислене и аз се разбирам добре с тях, много по-добре, отколкото с някои така наречени „десни“, които не обелват дума против „мерките“ и натискат за разни конвенции, гей бракове и пр. И ако случайно спечелят на изборите, ще предлагат още от същото.

– COVID-19 ли е най-страшното нещо, с което сте се сблъсквали?

– Не! Има много по-страшни инфекциозни болести. Когато дойдох в болницата през 80-те годни, умираха на година по 25-30 деца. Сега за щастие тази бройка е свалена на 1-2 или нула случая на година. В момента много по-страшно е, че изоставихме останалите болни Хората не са спрели да се разболяват от всички други болести, които съществуват. Това си продължава, но за жалост на тях в момента не се обръща нужното внимание.

– Случвало ли ви се е да сънувате кошмари заради епидемията?

– Да, в началото. През март миналата година, когато започнаха да идват първите случаи на българи, които са били в Австрия и Италия по курортите и се доказа, че хора, които съм преглеждал, са заразени, няколко дни имах паникатаки. Но малко по малко се осъзнах и нещата се върнаха към нормалното състояние. Сега работя така, както съм работил при всяка друга въздушно-капкова инфекция.

– Помогна ли ви пандемията да станете известен?

– Това се случи по неволя. Защото в нашата страна с COVID 19 се захванаха хирурзи, анестезиолози, микробиолози, математици, но не епидемиолози и инфекционисти. Това са двете специалности, които би трябвало да ръководят това, което се случва. За съжаление всичко беше оставено в ръцете на хора дилетанти, които правиха просто щуротия след щуротия.

– Съжалявате ли за „сухите съчки“?

– Не. Просто казах, че у нас за разлика в Италия и Испания и повечето западноевропейски страни няма толкова възрастни хора, колкото там. В България средната продължителност на живот е около 72-74 години, докато при тях е около 84-85 години. Там стандартът е много по-висок и за тези хора се полагат съвсем други грижи. В България няма тази огромна маса възрастни хора и това е едно от нещата, които ни спаси, да нямаме толкова голям брой загинали, колкото в тези страни.

У нас за жалост е трудно да се доживее до 80-90 години с 200-300 лева пенсия. Статистиката показва, че средната възраст на загиналите от COVID -19 е около 72 години. Тоест колкото живеят хората в България. Именно тях – по-възрастните и тези с хронични заболявания, трябва да пазим по всякакъв начин. Всички ще станем сухи съчки и все някога ще изгорим. Въпросът е да престанем с лицемерната загриженост за живота на старите хора и да им осигурим достойни старини, а не да минаваме с по 50 лева предизборно.

– Как ще се развие пандемията?

– Този епидемичен процес следва своя естествен ход и лека-полека ще затихне. Силно се надявам, че това ще бъде скоро. Ако си направим сметките, ще видим, че не сме много далеч от това 70% от населението да се е срещало с вируса, дали по естествения или чрез изкуствен начин чрез ваксините. И когато това се случи, неминуемо процесът ще затихне. Това, което ме безпокои, е не самата епидемия, а начинът, по който непрекъснато се изкарват нови страшилища под формата на нови щамове. Това ме кара да мисля, че хората, които ръководиха досега целия процес, са силно заинтересувани това да продължи колкото се може по-дълго.

– Данните сочат, че болните се увеличават.

– Болните при нас през последната седмица са 20 – 23 при 90 болнични легла. Увеличава се броят на заразените, да, така е. Само че тези данни никой не ги контролира. Всичко е в ръцете на така наречения щаб. Като направиш повече тестове, има повече заразени. Ако ги направиш в болница с положителни болни, стават още повече. Няма яснота дали всички тестове всеки ден се правят в едни и същи условия. Важните данни са тези за броя на хоспитализираните и на хората в интензивните отделения, а те за щастие намаляват или поне не се променят съществено. Това се вижда много добре в клиниката, която ръководя.

В крайна сметка първоначално целта на „мерките“ бе да се намали натоварването на болниците. Сега едва ли не се опитваме с „мерки“ да ликвидираме епидемията. Това е невъзможно. Епидемичният процес, който е обективно явление, ще следва своя ход до момента, в който като всяка епидемия и тази ще затихне.

– Но болниците са все по-пълни.

– Проблемът е, че всеки може много лесно да влезе в болница. Всеки, който вдигне малко температура и е диагностициран с COVID, веднага хуква към болницата, едно, защото няма кой да го прегледа реално и го преглеждат и лекуват по телефона, и, второ – защото са му внушили, че в противен случай ще умре. Това е напълно ненужно! В болници трябва да постъпват само тези, които имат нужда от кислород. Същото се отнася и за развитието на болестта. Когато на седмия-осмия ден се направи рентгенова снимка или скенер и се види, че човек има промени в белия дроб, в повечето случаи веднага го изпращат и приемат в болница, като му слагат венозно поне два антибиотика, вероятно защото пневмонията е „двойна“, което е абсурдно и ненужно. COVID е вирусна инфекция, която не се лекува с антибиотици. Само течности, леки храни, супички, но е така, противосъсирващи средства и най- вече търпение. COVID протича дълго и тегаво. Острата фаза на заболяването е около две седмици – 14 – 16 дни, ходът е вълнообразен със обостряния и затихвания, най-тежко е между 10-16 ден и след това има още 20-25 дни, когато симптомите са същите, но с появяват само от време на време.

Изобщо целта при лечението на болните с COVID трябва да бъде колкото е възможно по-малко хора да влизат в болница, а от тези, които са хоспитализирани, колкото е възможно по-малко да стигат до апаратна вентилация. Апаратната вентилация не е добра алтернатива и трябва да се избягва, доколкото е възможно. Лечението трябва да бъде максимално рестриктивно и да включва само най-необходимото. Даването на шепи ненужни и недоказани медикаменти не е от полза за болните. Лечение и даване на лекарства са различни неща. Основен проблем е, че значителна част от личните лекари не могат, не желаят или се страхуват да лекуват пациентите си в домашни условия, защото ако го направят, след това трябва да стоят съгласно абсурдните разпоредби под карантина. Това е може би най-важната причина за ненужния болничен прием.

– Да изясним окончателно и един личен въпрос: Разделен ли сте с жена си?

– Да, разделени сме от повече от 10 години, но все още сме приятели и се обичаме! Така или иначе нас ни свързват четири деца, а ние сме отговорни хора. Всеки обаче си има свой живот.

Какво мислите?

Твоят коментар

Wordpress Social Share Plugin powered by Ultimatelysocial