Когато в края на септември напускате топлото море, където сте плували в костюма на Афродита, лягате на пясъка, затваряте очи с удоволствие, замествайки гърба си с нежния тандем – слънце + бриз и мислено започвате да подреждате възможните варианти: какво да правите след обяд, за Москва си спомняте само защото че синът все още е там…

Аз съм тази, която започва да отговаря на въпроса, който постоянно ми задават тук, в YouTube и във Facebook: не тъгувате ли за Москва?

За това, за старата Москва, която беше в детството и младостта ми, която обичах безкрайно и ненаситно, ми липсва. Но тя вече не е и никога няма да бъде. И когато съм в днешна Москва, меланхолията ми само се засилва, пише Олга Липатова.

Но във Варна нямам нито сили, нито време за тъга. Работя като персонален домоуправител, но определено имам и доста свободно време. Например, ето графика на събитията, които планирам да посетя от четвъртък до неделя. Те са избрани от мен от различни възможни събития, които са ми интересни и, надявам се, ще имам достатъчно сила да присъствам на тях.

И подчертавам, че всички те (с изключение на неделното пътуване) са безплатни, тоест посещението им не застрашава скромния ми бюджет.

И така четвъртък:

7.00 – посещение на изложбата във филиала на Градската художествена галерия Варна. Ето един социален проект на преподавателя на Националната художествена академия в София „Аз не съм балон“. Основната идея на проекта е протест срещу медиите, превръщащи главите ни в балони, напомпани с вдъхновени клишета, призив за независимо мислене.

17.30 – концерт „Руските естрадни шедьоври“, организиран от обществото на хората с увреждания

18.30 – откриване на изложбата в художествена галерия „Ларго“

Петък:

13.00 – Международна конференция в Икономическия университет във Варна „Управление на човешките ресурси“.

17.00 – събитие, организирано от българската обществена фондация и руското консулство в сградата на Радио Варна.

Събота:

– Посещение на Пазара на фермерите в курорта Свети Константин и Елена.

Неделя:

– Изходящ час с посещение на Свещарската гробница (това е паметник на културата на древните траки, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство) и резервата Воден.

Можете ли да си представите какви силни емоции, какви живи впечатления ще останат при мен след общуването с интересни, необикновени хора, след „преживяването“ на тези събития?

И след това отново ще ме попитате дали скучая в България?