„Странно е, че тема, която със сигурност не е най-важната и в икономиката, и в обществения живот, реално стана номер 1 във всички аспекти. Икономиката си върви, газ има, България чупи всички рекорди по производство и износ, което означава, че към момента никакъв проблем няма…

Да се чуди човек откъде идва тази вакханалия в публичното пространство с катастрофични оценки за това как държавата потъва без газ. Вероятно целта е да се каже, че всички опции са изчерпани, няма газ и трябва да се върнем към опцията „Газпром“. Това каза пред БНР икономистът Евгений Кънев.

Той уточни, че е скептичен, че може да се направят набързо търгове и да се получат по-добри офертни цени за втечнен природен газ.

„Ако продължавахме днес да купуваме газ от „Газпром“, по формулата, по която купувахме, трябваше днес цената да е около 170 евро, т.е. около 340 лева. Виждаме, че в момента КЕВР ще одобрява цена от 300 лева за мегаватчас, което означава, че „Булгаргаз“ отново щеше да трупа загуби“, обясни икономистът.

Според Евгений Кънев „Булгаргаз“ е пасивна структура, която е свикнала да работи с един доставчик и никога не ѝ се е налагало да прави пазарни операции за търсене на газ от различни места, за да осигури обществения интерес:

„Дори самите представители на „Булгаргаз“ признават, че заради договора с „Газпром“, който съществува до края на годината, не искат да правят никакви други действия с дългосрочен характер, защото, ако тръгне по тръбата с „Газпром“, какво ще го правят този газ.

Тази пасивност остави „Булгаргаз“ без алтернативни трасета и осигурени места – слотове на терминали и се наложи да използват т.нар. посредник – търговска компания „МЕТ“, която имаше запазени слотове на терминала в Гърция, за да могат да станат тези операции с танкерите през юни и юли. „Булгаргаз“ трябва да стане по-активна и да поема по-големи рискове“.

По думите му диверсификацията досега се е разбирала само като добавяне на азерски газ.

„Булгаргаз“ не са очаквали, че спирането на газа от „Газпром“ ще е постоянно, а не временна операция. Затова не се сключва дългосрочен договор с американска компания, защото, ако се сключи трети дългосрочен договор (освен за руски и азерски газ – б.р.), един от всички ще стане излишен.

По тази причина вероятно никой не смее да поеме такава отговорност да сключва трети дългосрочен договор, преди да е изтекъл поне този с „Газпром“, коментира той и уточни, че подписването на дългосрочен договор с американската компания ще е практически прекратяване на взаимоотношенията с „Газпром“.